5 июн. 2012 г., 22:41

Нов живот

1.2K 0 0

Разбули се тъмнината от живота мой,

появи се лъч от силна, ярка светлина.

Дойде и щастието, без да пита кой,

и навлезе бързо в душевна дълбина.

 

И усмивка изгря на тъжното лице,

и сълзата на очите се мигом пресуши.

Игриво пак тупти и моето сърце,

за нов живот се аз изведнъж родих.

 

Настана вечна в душата пролет,

тъй красив е пейзажът на живота.

Тъй прекрасен е звездният, вълнуващ полет,

след като няма ни една тревога.

 

В деня светъл чувствам сила от приятел,

в деня светъл съм отново тъй щастлив.

За добро се чувствам истински деятел,

откъм усмивка не съм никак пестелив.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...