5.06.2012 г., 22:41

Нов живот

1.2K 0 0

Разбули се тъмнината от живота мой,

появи се лъч от силна, ярка светлина.

Дойде и щастието, без да пита кой,

и навлезе бързо в душевна дълбина.

 

И усмивка изгря на тъжното лице,

и сълзата на очите се мигом пресуши.

Игриво пак тупти и моето сърце,

за нов живот се аз изведнъж родих.

 

Настана вечна в душата пролет,

тъй красив е пейзажът на живота.

Тъй прекрасен е звездният, вълнуващ полет,

след като няма ни една тревога.

 

В деня светъл чувствам сила от приятел,

в деня светъл съм отново тъй щастлив.

За добро се чувствам истински деятел,

откъм усмивка не съм никак пестелив.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...