18 сент. 2013 г., 15:18

Нова

892 0 6
    Отрежи две парчета от вятъра.
Напълни две бутилки с тъга.
Да приседнем. От камък е масата.
Търкаляща се, грапава е вечерта.
Да приседнем. Отхапвам безсмислие
и дращи в гърлото ранена топлина.
Протягам длани. Светло е в очите ти.
След само две сълзи ще се родя.
Сега да пием. Мъничко остана,
изгрява ден, приплъзва топли пръсти...
След само две сълзи, ще се родя,
допий тъгата. Нова съм. Избирам съмване.

~Endless~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....