Отрежи две парчета от вятъра.
Напълни две бутилки с тъга.
Да приседнем. От камък е масата.
Търкаляща се, грапава е вечерта.
Да приседнем. Отхапвам безсмислие
и дращи в гърлото ранена топлина.
Протягам длани. Светло е в очите ти.
След само две сълзи ще се родя.
Сега да пием. Мъничко остана,
изгрява ден, приплъзва топли пръсти...
След само две сълзи, ще се родя,
допий тъгата. Нова съм. Избирам съмване. ...