Нова "Дорожная история"

Нова „Дорожная история”

„Глуши мотор, - он говорит,

-          пусть этот МАЗ огнем горит!”

В. Висоцки

Сърце желязно във скоростна кутия

и с кръв във грес и във масло кипяща.

Шофьор съм, вий кажете – луд гидия,

с фланела в антифриз студен искряща.

Не се оплаквам от годините,

старателно ковани зад волана.

От бръчки пази ме кабината,

от ревматизъм пази ме колана.

И от плаж моренце не се нуждая,

щом в мойта стъклена витрина.

Бавно се препичам през Джулая,

пред просторна гледка синя.

Ала гледката не е май синьоморска,

а небесно синьо с цвят на злато,

щом пристигна рано в Старозагорско,

или карам по Шуменското плато.

И трупам стаж, личи по тахографа,

и пръстите от маслото се не мият.

Но щом дочуя как весело моторът трака,

от радост сърцето ми се свива.

Но нека да ви въведа накратко

в случка зимна някъде на пътя.

Не се подлъгвай от хумора ù, братко,

а помни, че и ти си простосмъртен.

Шосе широко без ос и мантинели,

и зимен фон от натежалите борове.

По пътя тръгнали шофьори смели

да стигнат по селските дворове.

Че чака ги трапезата във къщи,

наредена празнично за скъпи гости,

а пред винцето и свинско кой се мръщи?...

Нищо, че са коледните пости!...

А аз премръзнал карам по асфалта,

последни топли ръкавици нося

и старото ми яморлушко палто,

от старата ми баба поизпросени.

А радиото приказва глухо зимно,

редуващо песни, новини и хуморески,

а навън започва май да става тъмно

и зимата рисува свойте фрески.

И чувам изведнъж форсаж внезапен,

и страшно „трак” в душата на камиона...

Ах, Невольо, при мене ли си днес изпратена?!

Ще слагаме май пак гащеризона...

Моторът в студ не ще да пали,

да вкуси топла глътка от бензина,

но зимата приветства свойте зимни хали

и трупа снежната пъртина...

Залепват инструменти по ръцете

и чакат вълци някъде в гората

да ме „близнат” за гощавка по лицето,

щом спира арията на буталата.

Последна стартерна закана пробвам,

преди да си отиде акумулатора

и да настъпи тишината гробна,

погребала в студа душата на двигателя.

Въртя ключа и светват лампи,

заискрява коледно таблото...

И... О, чудо, зазвъняха чугунените джанти,

от звука алегро модерато.

И сбогом на семейството от вълци казах -

„До нови срещи с вас в коледните нощи!”

И аз както двигателя на вас отказах,

май както е в канона ще си постите.

И дадох газ през снежната пъртина,

камионът изрева и гордо тръгна.

Изчистиха чистачките лавината,

по стъклата от леда изтръпнали...

И нека кажа на колегите шофьори,

по пътя внимателни да бъдат...!,

... за да разказват свойте дорожни истории,

                                               когато на четирите колела се скитат.