2 нояб. 2016 г., 09:16

Нова година

1.1K 0 1

 

 

                                                       Нова година

 

                                         Отиде си поредната година,

                                         а с нея и – последните приятели,

                                         надеждите и младостта отминаха,

                                         косите ми белеят се по вятъра.

 

                                         И новата ще бъде трудна, знам,

                                         нов камък, нов градеж и нов бетон

                                         и нова барикада за омразата,

                                         налитаща със злоба моя храм.

 

                                        Не съм безгрешен, а и май не искам,

                                        не мога аз страна да дам

                                        за втори удар от съдба нечиста,

                                        да ставам мъченик съм вече стар.

 

                                       Ще карам както знам и както мога,

                                       със малки цели, блянове, мечти,

                                       и без излишно молене на Бога,

                                       годината полека ще върви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Паничаров Все права защищены

Моля Ви за снизхождение , това е първото ми стихотворение. / ето че пак се получи рима/

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...