2 nov 2016, 9:16

Нова година

1.1K 0 1

 

 

                                                       Нова година

 

                                         Отиде си поредната година,

                                         а с нея и – последните приятели,

                                         надеждите и младостта отминаха,

                                         косите ми белеят се по вятъра.

 

                                         И новата ще бъде трудна, знам,

                                         нов камък, нов градеж и нов бетон

                                         и нова барикада за омразата,

                                         налитаща със злоба моя храм.

 

                                        Не съм безгрешен, а и май не искам,

                                        не мога аз страна да дам

                                        за втори удар от съдба нечиста,

                                        да ставам мъченик съм вече стар.

 

                                       Ще карам както знам и както мога,

                                       със малки цели, блянове, мечти,

                                       и без излишно молене на Бога,

                                       годината полека ще върви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Паничаров Todos los derechos reservados

Моля Ви за снизхождение , това е първото ми стихотворение. / ето че пак се получи рима/

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...