Нова година
Отиде си поредната година,
а с нея и – последните приятели,
надеждите и младостта отминаха,
косите ми белеят се по вятъра.
И новата ще бъде трудна, знам,
нов камък, нов градеж и нов бетон
и нова барикада за омразата,
налитаща със злоба моя храм.
Не съм безгрешен, а и май не искам,
не мога аз страна да дам
за втори удар от съдба нечиста,
да ставам мъченик съм вече стар.
Ще карам както знам и както мога,
със малки цели, блянове, мечти,
и без излишно молене на Бога,
годината полека ще върви.
© Христо Паничаров Всички права запазени