2.11.2016 г., 9:16 ч.

Нова година 

  Поезия » Философска
5.0 / 1
838 0 1
Нова година
Отиде си поредната година,
а с нея и – последните приятели,
надеждите и младостта отминаха,
косите ми белеят се по вятъра.
И новата ще бъде трудна, знам,
нов камък, нов градеж и нов бетон
и нова барикада за омразата,
налитаща със злоба моя храм.
Не съм безгрешен, а и май не искам,
не мога аз страна да дам
за втори удар от съдба нечиста, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Паничаров Всички права запазени

Моля Ви за снизхождение , това е първото ми стихотворение. / ето че пак се получи рима/

Предложения
  • От години, все там си стоеше, на завоя, до старият мост — но не светеше, просто стърчеше, като някой...
  • Петнадесет минути ни делят... Едно безкрайно дълго разстояние. Един трънлив и стръмно-труден път. Ед...
  • От тази тишина ще оглушея. Такава тишина е подлудяваща. Прилича на жена ( привидно фея) а всъщност е...

Още произведения »