2.11.2016 г., 9:16

Нова година

1.1K 0 1

 

 

                                                       Нова година

 

                                         Отиде си поредната година,

                                         а с нея и – последните приятели,

                                         надеждите и младостта отминаха,

                                         косите ми белеят се по вятъра.

 

                                         И новата ще бъде трудна, знам,

                                         нов камък, нов градеж и нов бетон

                                         и нова барикада за омразата,

                                         налитаща със злоба моя храм.

 

                                        Не съм безгрешен, а и май не искам,

                                        не мога аз страна да дам

                                        за втори удар от съдба нечиста,

                                        да ставам мъченик съм вече стар.

 

                                       Ще карам както знам и както мога,

                                       със малки цели, блянове, мечти,

                                       и без излишно молене на Бога,

                                       годината полека ще върви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Паничаров Всички права запазени

Моля Ви за снизхождение , това е първото ми стихотворение. / ето че пак се получи рима/

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...