5 янв. 2018 г., 20:17

Нова година

1.2K 2 0

Да благодарим, че живи сме,

да кажем здрави,
комата хлебец честно стискаме в ръце,
небе свободно всеки ден ни поздравява,
ту с слънце, с облак или с дъждове.

 

Да благодарим, че мислим,
че за нас си мислят,
че любим някого с туптящо си сърце,
че сме обичани и видим
е пътят ни в житейското море.

 

Да бъдем силни в туй що нас ни чака,
в беди преломни, в тъмен ураган,
и светла радост да даряваме, не мъка,
на тез, които плащат свойта тежкка дан.

 

Да прекосим годината с криле на вдъхновение,
да търсим, да намираме и в знак
че нужни сме,
дори и в зло падение
ръка другарска да ни вдигне пак.

 

Със съвестта си да сме винаги на чисто,
и чуждото да не ни изкуши,
с усмивка да зачеркваме от листа
богатства тъмни и житейски суети.

 

И нека пак след четири сезона,
когато бъдем и по-мъдри, и добри,
да чуем празничен в дванайсет тона
с „Наздраве!“ за настъпващите нови дни!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Карадобрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...