Да благодарим, че живи сме,

да кажем здрави,
комата хлебец честно стискаме в ръце,
небе свободно всеки ден ни поздравява,
ту с слънце, с облак или с дъждове.

Да благодарим, че мислим,
че за нас си мислят,
че любим някого с туптящо си сърце,
че сме обичани и видим
е пътят ни в житейското море.

Да бъдем силни в туй що нас ни чака,
в беди преломни, в тъмен ураган,
и светла радост да даряваме, не мъка,
на тез, които плащат свойта тежкка дан.

Да прекосим годината с криле на вдъхновение,
да търсим, да намираме и в знак
че нужни сме,
дори и в зло падение
ръка другарска да ни вдигне пак.

Със съвестта си да сме винаги на чисто,
и чуждото да не ни изкуши,
с усмивка да зачеркваме от листа
богатства тъмни и житейски суети.

И нека пак след четири сезона,
когато бъдем и по-мъдри, и добри,
да чуем празничен в дванайсет тона
с „Наздраве!“ за настъпващите нови дни!