Jan 5, 2018, 8:17 PM

Нова година

  Poetry » Civic
1.2K 2 0

Да благодарим, че живи сме,

да кажем здрави,
комата хлебец честно стискаме в ръце,
небе свободно всеки ден ни поздравява,
ту с слънце, с облак или с дъждове.

 

Да благодарим, че мислим,
че за нас си мислят,
че любим някого с туптящо си сърце,
че сме обичани и видим
е пътят ни в житейското море.

 

Да бъдем силни в туй що нас ни чака,
в беди преломни, в тъмен ураган,
и светла радост да даряваме, не мъка,
на тез, които плащат свойта тежкка дан.

 

Да прекосим годината с криле на вдъхновение,
да търсим, да намираме и в знак
че нужни сме,
дори и в зло падение
ръка другарска да ни вдигне пак.

 

Със съвестта си да сме винаги на чисто,
и чуждото да не ни изкуши,
с усмивка да зачеркваме от листа
богатства тъмни и житейски суети.

 

И нека пак след четири сезона,
когато бъдем и по-мъдри, и добри,
да чуем празничен в дванайсет тона
с „Наздраве!“ за настъпващите нови дни!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Карадобрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....