На село баба ми Велика

садеше стръкчета иглика:

с цветчета сини и червени,

лилави, жълти... – все засмени!

Тъй пъстри, дъхави, цветята

със радост пълнеха лехата!

А баба, смеейки се, вика:

– Градинка "нова политика"!

За плевел, троскот и осика

следеше баба ми Велика –

веднага грабваше мотика

да чисти "нова политика"!

Подир екскурзия до Правец

донесе коренчета здравец:

тук-там сред "нова политика"

набочка "стара политика"!

Наскоро дядо се спомина!

След него баба си замина!...

На село подивя лозата,

а в двора избуя тревата!

Така сгъстиха се цветята,

че тясна стана им лехата!

И вече няма "политика",

а само – здравец и иглика!