На село баба ми Велика
садеше стръкчета иглика:
с цветчета сини и червени,
лилави, жълти... – все засмени!
Тъй пъстри, дъхави, цветята
със радост пълнеха лехата!
А баба, смеейки се, вика:
– Градинка "нова политика"!
За плевел, троскот и осика
следеше баба ми Велика –
веднага грабваше мотика
да чисти "нова политика"!
Подир екскурзия до Правец
донесе коренчета здравец:
тук-там сред "нова политика"
набочка "стара политика"!
Наскоро дядо се спомина!
След него баба си замина!...
На село подивя лозата,
а в двора избуя тревата!
Така сгъстиха се цветята,
че тясна стана им лехата!
И вече няма "политика",
а само – здравец и иглика!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени