15 июн. 2019 г., 20:23  

Нова картина

1.4K 5 27

Свършил учебна година,

Вики на лагер замина,

покрай моренцето синьо

хубаво да си почине.

 

И отзарана с дружина,

сякаш навита пружина,

в пясъка цял се зарина

като охлюв в раковина.

 

Плажа чевръсто изрина,

силата му за осмина,

да си намери причина

правилника да отмине.

 

Другите нека да слушат

и под чадър да се гушат.

Вики си пада хитруша

и във водата се смуши.

 

Строго спасителят рече:

– Флагът червен е,човече!

– Бързо навън, надалече!

В миг го водата повлече.

 

Леко брегът се подрина,

влезе кракът в цепнатина...

– Плувай навън, поотмина! –

викат го там неколцина.

 

Плува, но сила човешка,

в мъртво вълнение - смешка,

води ни само до грешка

и сред вълните сме пешка.

 

Чува спасител момчето:

– Плувай навътре в морето!

– Пускай се ти по водата!

– Пращаме помощ хвърката!

 

Дрон се издигна в небето

пояс му спусна и ето –

Вики спасен е! Ликуват

и по брега се целуват!

 

Лагерът им догодина

рисува нова картина:

За да не пати гърбина,

ще спазват ред, дисциплина!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

2 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...