Свършил учебна година,
Вики на лагер замина,
покрай моренцето синьо
хубаво да си почине.
И отзарана с дружина,
сякаш навита пружина,
в пясъка цял се зарина
като охлюв в раковина.
Плажа чевръсто изрина,
силата му за осмина,
да си намери причина
правилника да отмине.
Другите нека да слушат
и под чадър да се гушат.
Вики си пада хитруша
и във водата се смуши.
Строго спасителят рече:
– Флагът червен е,човече!
– Бързо навън, надалече!
В миг го водата повлече.
Леко брегът се подрина,
влезе кракът в цепнатина...
– Плувай навън, поотмина! –
викат го там неколцина.
Плува, но сила човешка,
в мъртво вълнение - смешка,
води ни само до грешка
и сред вълните сме пешка.
Чува спасител момчето:
– Плувай навътре в морето!
– Пускай се ти по водата!
– Пращаме помощ хвърката!
Дрон се издигна в небето
пояс му спусна и ето –
Вики спасен е! Ликуват
и по брега се целуват!
Лагерът им догодина
рисува нова картина:
За да не пати гърбина,
ще спазват ред, дисциплина!
© Светличка Все права защищены