15.06.2019 г., 20:23  

Нова картина

1.4K 5 27

Свършил учебна година,

Вики на лагер замина,

покрай моренцето синьо

хубаво да си почине.

 

И отзарана с дружина,

сякаш навита пружина,

в пясъка цял се зарина

като охлюв в раковина.

 

Плажа чевръсто изрина,

силата му за осмина,

да си намери причина

правилника да отмине.

 

Другите нека да слушат

и под чадър да се гушат.

Вики си пада хитруша

и във водата се смуши.

 

Строго спасителят рече:

– Флагът червен е,човече!

– Бързо навън, надалече!

В миг го водата повлече.

 

Леко брегът се подрина,

влезе кракът в цепнатина...

– Плувай навън, поотмина! –

викат го там неколцина.

 

Плува, но сила човешка,

в мъртво вълнение - смешка,

води ни само до грешка

и сред вълните сме пешка.

 

Чува спасител момчето:

– Плувай навътре в морето!

– Пускай се ти по водата!

– Пращаме помощ хвърката!

 

Дрон се издигна в небето

пояс му спусна и ето –

Вики спасен е! Ликуват

и по брега се целуват!

 

Лагерът им догодина

рисува нова картина:

За да не пати гърбина,

ще спазват ред, дисциплина!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...