mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
969 1455
1 нояб. 2015 г., 11:00

Нова популация 

  Поэзия » Философская
399 0 2

Техните предци измрели

преди хиляди лета.

В океани са живели

чак до Края на света.

 

Вдигнали се планините!

Земетръс след земетръс!

Днес черупки сред скалите

се търкалят– кръст до кръст.

 

Но след толкова години

охлювчета пак пълзят:

те– далечните роднини

на един изгубен свят.

 

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз ти благодаря, Мариане! Наистина ме зарадва с написаното.
  • "В опустошените легла преспива Времето!
    Баланс на вечността е ехото от крясък на фазани.
    Само охлювът достига до върха,
    преди черупката да се превърне в пясък..." /Йордан Захариев/

    "За охлюва любов не съществува -
    той бавно се изкачва към небето.
    Към шуплите на вечността пътува
    самотен върху пясъчния хребет..." /blackjack12/.

    Римушки за разтушки - чудесно звучи. И развлекателно.
    Поздрав, Мариане и честит празник на будителите /не на блудителите/!
Предложения
: ??:??