Нова популация

Poesía » Filosófica

587 0 2

Техните предци измрели

преди хиляди лета.

В океани са живели

чак до Края на света.

Вдигнали се планините!

Земетръс след земетръс!

Днес черупки сред скалите

се търкалят– кръст до кръст.

Но след толкова години

охлювчета пак пълзят:

те– далечните роднини

на един изгубен свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

И аз ти благодаря, Мариане! Наистина ме зарадва с написаното.

2015-11-01T14:21:38+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"В опустошените легла преспива Времето!
Баланс на вечността е ехото от крясък на фазани.
Само охлювът достига до върха,
преди черупката да се превърне в пясък..." /Йордан Захариев/

"За охлюва любов не съществува -
той бавно се изкачва към небето.
Към шуплите на вечността пътува
самотен върху пясъчния хребет..." /blackjack12/.

Римушки за разтушки - чудесно звучи. И развлекателно.
Поздрав, Мариане и честит празник на будителите /не на блудителите/!

2015-11-01T13:46:07+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0