Нова популация

Поезия » Философска

585 0 2

Техните предци измрели

преди хиляди лета.

В океани са живели

чак до Края на света.

Вдигнали се планините!

Земетръс след земетръс!

Днес черупки сред скалите

се търкалят– кръст до кръст.

Но след толкова години

охлювчета пак пълзят:

те– далечните роднини

на един изгубен свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

И аз ти благодаря, Мариане! Наистина ме зарадва с написаното.

2015-11-01T14:21:38+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"В опустошените легла преспива Времето!
Баланс на вечността е ехото от крясък на фазани.
Само охлювът достига до върха,
преди черупката да се превърне в пясък..." /Йордан Захариев/

"За охлюва любов не съществува -
той бавно се изкачва към небето.
Към шуплите на вечността пътува
самотен върху пясъчния хребет..." /blackjack12/.

Римушки за разтушки - чудесно звучи. И развлекателно.
Поздрав, Мариане и честит празник на будителите /не на блудителите/!

2015-11-01T13:46:07+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0