Нова приказка от стари дни

22 июл. 2006 г., 11:48 2014-03-22T19:36:27+02:00

Поэзия

726 0 4

С това стихотворение Ви казвам
"довиждане", за неопределен период
от време.

Ще бъде ден, когато всички хора,

ще изградят у себе си простора

и тихата нега на птичата душа.

Ще бъде ден, когато

вълкът в овен ще се превърне

и стадото си ще прегърне,

за да го пази от злини

и от студени, ветровити дни.

Ще бъде ден и той ще дойде,

когато реките напращят от злато

и в изворите се завърнат,

водите им лудешки.

Ще дойде този ден,

когато на земята

и пораснат два крака,

и тръгне с тях

на разходка по Млечния път,

дорде не стигне до скътания замък,

където ще отсече главата на змията,

свила гнездо под онзи камък,

който е затиснал пъпа на Вселената.

И тогава –

гьотевия Фауст ще изгрее

от всяка човешка душа,

ще се изплези на Мефистофел,

ще изтрие равнодушието

от душите на хората

и ще запали моторите

на истинското бъдеще.