Jul 22, 2006, 11:48 AM  

Нова приказка от стари дни 

  Poetry
684 0 4

    С това стихотворение Ви казвам
"довиждане", за неопределен период
от време.

Ще бъде ден,
когато всички хора,

ще изградят у себе си простора

и тихата нега на птичата душа.

 

Ще бъде ден, когато

вълкът в овен ще се превърне

и стадото си ще прегърне,

за да го пази от злини

и от студени, ветровити дни.

 

Ще бъде ден и той ще дойде,

когато реките напращят от злато

и в изворите се завърнат,

водите им лудешки.

 

Ще дойде този ден,

когато на земята

и пораснат два крака,

и тръгне с тях

на разходка по Млечния път,

дорде не стигне до скътания замък,

където ще отсече главата на змията,

свила гнездо под онзи камък,

който е затиснал пъпа на Вселената.

 

И тогава –

гьотевия Фауст ще изгрее

от всяка човешка душа,

ще се изплези на Мефистофел,

ще изтрие равнодушието

от душите на хората

и ще запали моторите

на истинското бъдеще.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Бостанджиев, жалко че няма да публикуваш повече за неопределен период, четох ти стиховете, четох и това на чичо ти
    оставам с надежда завръщането ти да е скорошно
  • Довиждане и от мен.
    Петя, та нали ще се върне. Няма да драматизираме.
  • Ще ни липсват стиховете ти,Касиус!
    Ще те чакаме!Бъди щастлив!
  • "ще изтрие

    равнодушието

    от душите

    на хората

    и ще запали

    моторите

    на истинското

    бъдеще."

    Поздравления за мъдрите думи!
    И пак се върни!
Random works
: ??:??