Нова приказка от стари дни
С това стихотворение Ви казвам
"довиждане", за неопределен период
от време.
Ще бъде ден, когато всички хора,
ще изградят у себе си простора
и тихата нега на птичата душа.
Ще бъде ден, когато
вълкът в овен ще се превърне
и стадото си ще прегърне,
за да го пази от злини
и от студени, ветровити дни.
Ще бъде ден и той ще дойде,
когато реките напращят от злато
и в изворите се завърнат,
водите им лудешки.
Ще дойде този ден,
когато на земята
и пораснат два крака,
и тръгне с тях
на разходка по Млечния път,
дорде не стигне до скътания замък,
където ще отсече главата на змията,
свила гнездо под онзи камък,
който е затиснал пъпа на Вселената.
И тогава –
гьотевия Фауст ще изгрее
от всяка човешка душа,
ще се изплези на Мефистофел,
ще изтрие равнодушието
от душите на хората
и ще запали моторите
на истинското бъдеще.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
, четох ти стиховете, четох и това на чичо ти
