20 авг. 2015 г., 23:45

Нова роля

1.1K 0 11

Много стара дилема е тази:

Колко точно е нужно, за Бога,

за да бъде жената желана, 

без да губи от женския образ?

Без да чака на кон принц незнаен,

но във себе си пак да закъта

малко приказен свят, нереален,

в който чистата обич покълва.

 

Как да брани достойнството женско,

да тежи всяка дума оловно,

без да слага ненужни доспехи

и на мъж да прилича дословно?

Да умее сама да намира

на коравия хляб мекотата,

ненатрапливо страст да събира

и  да крие сълзите,  щом страда.

 

Тъй объркана в истини прашни,

понапудрени с днешна" модерност",

за жената стои вече страшна

мъжка дума, с гарант - достоверност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Без да чака на кон принц незнаен,
    но във себе си пак да закъта
    малко приказен свят,нереален,
    в който чистата обич покълва."Поздрави!
  • Трябва тя, да е мъничко луда,
    да ухае на пролет и смях,
    със душа на дете-самодива,
    с обещание за полет и грях....

    Много ми хареса!!!!
  • Усетил си на женската душа
    извивките по острия и ръб.
    Съмненията в женския и` свят
    заплели радостта със скръб...

    Браво!
  • Мерси,момичета,за това че се отбихте и прочетохте
  • Оо много вярно -харесва ми,че усешаш женската природа,защото е присъщо на малко мъже.Изпълнено е с подобаващо ниво -Йордане ти се прероди

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...