Много стара дилема е тази:
Колко точно е нужно, за Бога,
за да бъде жената желана,
без да губи от женския образ?
Без да чака на кон принц незнаен,
но във себе си пак да закъта
малко приказен свят, нереален,
в който чистата обич покълва.
Как да брани достойнството женско,
да тежи всяка дума оловно,
без да слага ненужни доспехи
и на мъж да прилича дословно?
Да умее сама да намира
на коравия хляб мекотата,
ненатрапливо страст да събира
и да крие сълзите, щом страда.
Тъй объркана в истини прашни,
понапудрени с днешна" модерност",
за жената стои вече страшна
мъжка дума, с гарант - достоверност.
© Йордан Все права защищены
но във себе си пак да закъта
малко приказен свят,нереален,
в който чистата обич покълва."Поздрави!