Aug 20, 2015, 11:45 PM

Нова роля 

  Poetry » Phylosophy
752 0 11

Много стара дилема е тази:

Колко точно е нужно, за Бога,

за да бъде жената желана, 

без да губи от женския образ?

Без да чака на кон принц незнаен,

но във себе си пак да закъта

малко приказен свят, нереален,

в който чистата обич покълва.

 

Как да брани достойнството женско,

да тежи всяка дума оловно,

без да слага ненужни доспехи

и на мъж да прилича дословно?

Да умее сама да намира

на коравия хляб мекотата,

ненатрапливо страст да събира

и  да крие сълзите,  щом страда.

 

Тъй объркана в истини прашни,

понапудрени с днешна" модерност",

за жената стои вече страшна

мъжка дума, с гарант - достоверност.

© Йордан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Без да чака на кон принц незнаен,
    но във себе си пак да закъта
    малко приказен свят,нереален,
    в който чистата обич покълва."Поздрави!
  • Трябва тя, да е мъничко луда,
    да ухае на пролет и смях,
    със душа на дете-самодива,
    с обещание за полет и грях....

    Много ми хареса!!!!
  • Усетил си на женската душа
    извивките по острия и ръб.
    Съмненията в женския и` свят
    заплели радостта със скръб...

    Браво!
  • Мерси,момичета,за това че се отбихте и прочетохте
  • Оо много вярно -харесва ми,че усешаш женската природа,защото е присъщо на малко мъже.Изпълнено е с подобаващо ниво -Йордане ти се прероди
  • Истини-"да намира на коравия хляб мекотата"!
  • Браво, създал си творба с много истина. Поздравления и от мен!
  • ... с нова рокля...
  • Да!
    Хубав и добре поднесен замисъл.
    Поздрав!
  • ...!!!
    Как да брани достойнството женско,
    да тежи всяка дума оловно,
    без да слага ненужни доспехи
    и на мъж да прилича дословно?
  • Поздравявам те за идеята и изпълнението.
Random works
: ??:??