Aug 20, 2015, 11:45 PM

Нова роля

1.1K 0 11

Много стара дилема е тази:

Колко точно е нужно, за Бога,

за да бъде жената желана, 

без да губи от женския образ?

Без да чака на кон принц незнаен,

но във себе си пак да закъта

малко приказен свят, нереален,

в който чистата обич покълва.

 

Как да брани достойнството женско,

да тежи всяка дума оловно,

без да слага ненужни доспехи

и на мъж да прилича дословно?

Да умее сама да намира

на коравия хляб мекотата,

ненатрапливо страст да събира

и  да крие сълзите,  щом страда.

 

Тъй объркана в истини прашни,

понапудрени с днешна" модерност",

за жената стои вече страшна

мъжка дума, с гарант - достоверност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Без да чака на кон принц незнаен,
    но във себе си пак да закъта
    малко приказен свят,нереален,
    в който чистата обич покълва."Поздрави!
  • Трябва тя, да е мъничко луда,
    да ухае на пролет и смях,
    със душа на дете-самодива,
    с обещание за полет и грях....

    Много ми хареса!!!!
  • Усетил си на женската душа
    извивките по острия и ръб.
    Съмненията в женския и` свят
    заплели радостта със скръб...

    Браво!
  • Мерси,момичета,за това че се отбихте и прочетохте
  • Оо много вярно -харесва ми,че усешаш женската природа,защото е присъщо на малко мъже.Изпълнено е с подобаващо ниво -Йордане ти се прероди

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...