23 мар. 2005 г., 12:39

нова среща

1.7K 0 2
Защо, когато реших да те забравя,
те срещнах отновo?
Защо дълбоката рана
да се отвори е готова?

Защо, когато пред мен беше,
сърцето в мен туптеше,
защо, когато ме отмина,
от болка душата крещеше?

Защо сега отново
в мислите живееш?
Защо още те обичам?
Защо за теб копнея?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мило много е хубаво само дето е тъжно трябва да пишеш по- обнадеждаващи и да започнеш да пишеш не само когато скърбиш иначе 6
  • Защо това е вечния въпрос! А отговора му е прост ЛЮБОВ!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...