23.03.2005 г., 12:39

нова среща

1.7K 0 2
Защо, когато реших да те забравя,
те срещнах отновo?
Защо дълбоката рана
да се отвори е готова?

Защо, когато пред мен беше,
сърцето в мен туптеше,
защо, когато ме отмина,
от болка душата крещеше?

Защо сега отново
в мислите живееш?
Защо още те обичам?
Защо за теб копнея?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мило много е хубаво само дето е тъжно трябва да пишеш по- обнадеждаващи и да започнеш да пишеш не само когато скърбиш иначе 6
  • Защо това е вечния въпрос! А отговора му е прост ЛЮБОВ!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...