10 мар. 2005 г., 15:28

Нова същност на тепсия

1.4K 0 0
Отчаяни са вплетените в мен желания
да преоткрия новата си същност.
Останало е всичко в миналото,
но толкова неща ме свързват с него.
Дълбоко в мен дълбаят спомени,
заради които искам да съм същата.

Извървях безкрайно дълги коридори,
където се намерих, каквато цял живот мечтаех,
но после новото си старо Аз изгоних,
изглежда не Е каквото го желаех.

Пътищата все още непребродени,
осеяни със светлина, не знам къде са.
Дори и най - дълбоките ми чувства са потъпкани,
но нямам отговор, а и не знам въпроса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Арсова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...