10.03.2005 г., 15:28

Нова същност на тепсия

1.4K 0 0
Отчаяни са вплетените в мен желания
да преоткрия новата си същност.
Останало е всичко в миналото,
но толкова неща ме свързват с него.
Дълбоко в мен дълбаят спомени,
заради които искам да съм същата.

Извървях безкрайно дълги коридори,
където се намерих, каквато цял живот мечтаех,
но после новото си старо Аз изгоних,
изглежда не Е каквото го желаех.

Пътищата все още непребродени,
осеяни със светлина, не знам къде са.
Дори и най - дълбоките ми чувства са потъпкани,
но нямам отговор, а и не знам въпроса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Арсова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...