10 mar 2005, 15:28

Нова същност на тепсия

  Poesía
1.4K 0 0
Отчаяни са вплетените в мен желания
да преоткрия новата си същност.
Останало е всичко в миналото,
но толкова неща ме свързват с него.
Дълбоко в мен дълбаят спомени,
заради които искам да съм същата.

Извървях безкрайно дълги коридори,
където се намерих, каквато цял живот мечтаех,
но после новото си старо Аз изгоних,
изглежда не Е каквото го желаех.

Пътищата все още непребродени,
осеяни със светлина, не знам къде са.
Дори и най - дълбоките ми чувства са потъпкани,
но нямам отговор, а и не знам въпроса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Арсова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...