10 mar 2005, 15:28

Нова същност на тепсия

  Poesía
1.4K 0 0
Отчаяни са вплетените в мен желания
да преоткрия новата си същност.
Останало е всичко в миналото,
но толкова неща ме свързват с него.
Дълбоко в мен дълбаят спомени,
заради които искам да съм същата.

Извървях безкрайно дълги коридори,
където се намерих, каквато цял живот мечтаех,
но после новото си старо Аз изгоних,
изглежда не Е каквото го желаех.

Пътищата все още непребродени,
осеяни със светлина, не знам къде са.
Дори и най - дълбоките ми чувства са потъпкани,
но нямам отговор, а и не знам въпроса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Арсова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...