10 окт. 2006 г., 00:07

Нова съвест...

779 0 4

Какво ли да очаквам от живота
какво ме чака в идни дни -
годините не са ми много,
а чувствам се като старик.
Зашеметен страхувам се, избягвам
стоя на края, безкрилен
и огън сякаш не остана -
залязва, бяга покрай мен.
Ограбен ли съм - сам не зная
или самият съм крадец,
крадях си миговете радост
в безумство криех се до днес. 
И мисля си дали ще имам
за втори шанс по-грапав път,
да е болезнен, но стабилен -
дали ще имам нова съвест...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиджан Паравиджан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....