10.10.2006 г., 0:07

Нова съвест...

782 0 4

Какво ли да очаквам от живота
какво ме чака в идни дни -
годините не са ми много,
а чувствам се като старик.
Зашеметен страхувам се, избягвам
стоя на края, безкрилен
и огън сякаш не остана -
залязва, бяга покрай мен.
Ограбен ли съм - сам не зная
или самият съм крадец,
крадях си миговете радост
в безумство криех се до днес. 
И мисля си дали ще имам
за втори шанс по-грапав път,
да е болезнен, но стабилен -
дали ще имам нова съвест...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиджан Паравиджан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...