Пиша дума, пиша две 
малко по малко пълня всеки ред. 
Греша и отново се поправям, 
историята на живота си променям в настоящието.
Днес съм тук, 
утре там, 
часовника отброява дните на малкото дете.
До вчера пеленаче, 
днеска зрял човек.
Душата млада  
свита като ядка във своята обвивка. 
Един ден  тялото няма да го има 
но душата като растение от почвата ще се покаже 
и ще намери своята нова обител. 
Нищо не се губи,
само се променя,
историята отново ще се презапише.
Грешките  отново ще се случат 
за да могат отново да се поправят. 
И така живота си минава, 
обичай и бъди обичан. 
Чувствата дълго не крии 
и за обичтта си се бори. 
Доброто не забравяй, 
злото подминавай, 
то е вирус, който душата ти погубва 
и съществото ти лекичко по лекичко убива. 
Автор: Б.Д   :)
(Нова вълна )