29 окт. 2017 г., 01:21

Нова вълна

840 0 1

Пиша дума, пиша две 
малко по малко пълня всеки ред. 
Греша и отново се поправям, 
историята на живота си променям в настоящието.
Днес съм тук, 
утре там, 
часовника отброява дните на малкото дете.
До вчера пеленаче, 
днеска зрял човек.
Душата млада  
свита като ядка във своята обвивка. 
Един ден  тялото няма да го има 
но душата като растение от почвата ще се покаже 
и ще намери своята нова обител. 
Нищо не се губи,
само се променя,
историята отново ще се презапише.
Грешките  отново ще се случат 
за да могат отново да се поправят. 
И така живота си минава, 
обичай и бъди обичан. 
Чувствата дълго не крии 
и за обичтта си се бори. 
Доброто не забравяй, 
злото подминавай, 
то е вирус, който душата ти погубва 
и съществото ти лекичко по лекичко убива. 
Автор: Б.Д   :)
(Нова вълна )

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...