Нова заблуда...

Нова заблуда-

харесах си нова заблуда.

Сега ще си я доизваям,

ще омекотя чертите и,

ще я изпълня с трепет:

и като я погледна,

ще я позная.

След това ще поискам да ме види.

И, приел безброй чужди образи,

ще се учудвам на

неспособността и да го направи.

Накрая ще си помисля,

че също е при други неща,

макар и моя.

Но ето,

че се изгубва някъде,

без дори да ме повика.

Аз се свивам…

И, останал сам,

се превръщам в

нова заблуда.