Новата душа
                      една съвременна приказка за избора

Живял е неотдавна
младеж със сив живот,
съдбата върху него
стоварва се с грохот.

Баща му бил умрял
в инцидент неблагочестив,
за него пазил спомен
мъчен и горчив.

Майка му отдълго
била е инвалид,
за чуждото благо
придобила този вид.

Момиче русокосо
сърцето му разби,
държеше го изкъсо
и злобен поглед впи.

Видял той други
безсъвестно измамват,
на изпита - преписали,
на учителя се те подмазват.

За лошата оценка
се той самообвини
и всякаква наченка
на самочувствие разруши.

Страхът го бил обзел -
пред избор важен бил -
какво къде да учи,
как да не сгреши.

И без да вярва
в титани или в бог,
помолил небесата
във дълъг монолог.

Молитвите му били
дълго безответни,
думите добили
смисли едноцветни.

Дълго той се чувствал
нещастен, неправдив,
оскърбен, измъчен,
непотребен и отхвърлен,
трагичено пренебрегнат,
       обезсмислен и подтиснат,
       безалтернативен и объркан,
            опредметен, безжизнен,
            накърнен, увреден,
                  оглупял и озверен,
                  яростен и бесен,
                  озлобен и нападлив,
            неразбран, осакатен,
            отчаян, обезкуражен,
      безвитален и безпътен,
      откъснат и оттласнат,
душевно разпокъсан,
помислил да посегне
на чуждото и свое -
с кинжала да ги жегне
и после край на себе си да сложи.    

Когато до финала
да стигне се решил,
дошъл лукавият от ада
и пъклен пакт измайсторил.

"Ти няма да се чувстваш
вече унизен,
над сърцето си ще властваш,
няма да си разгневен.

Ти няма веч да чувстваш
радост и тъга,
в замяна само искам
твоята душа."

"Аз не съм чувствал
радост досега -
единствено нещастие,
вземай я сега!"

Оставил своя знак
на кървавия документ,
свободен се усетил
от първия момент.

Товарът от гърдите
падна в този миг,
безсилието изпари се,
бе борбен като бик.

Готов във този час
в дома се той прибра
и майка си погледна
без капчица тъга.

Отишъл после той
на бащиния гроб,
след дълъг там престой
не оставил от цветя вързоп.

Младежът минал после
край девойката красива,
която неотдавна
сърцето му разбила.

Учуден поглед придобила -
нещастникът не изчервил се,
не била вече взела му акъла
и само хладно я подмина.

Не интересуваше се вече
от чуждите съдби,
дори един път
не се самообвини.

И взел монета
с ези или тура,
оставил избора
на безпристрастната съдба.

Години той наред
работил, учил, майсторил,
в занаята си напред
той дълго продължил.

Със хиляди милиони
си фирма той откри,
но криза го догони
и сметките закри.

С Нищото - приятел верен,
светът му бе красив -
не беше бял и черен,
не беше нито сив.

Видял го от небето бога,
видял нещастната съдба
и в мигом съжали го,
изкова му и душа.

И прати за вестител
ангел шестокрил,
да тръгне да го търси,
намери 'де се скрил.

"Човеко, слушай мене -
Бог ще ти прости,
вземи душата нова,
света отново виж."

Приел дара човекът,
приел го без сърце
и пак видял позора,
не му е веч перце.

Видял е той отново
опарцалени деца, просещи за хляб,
хулигани как се гаврят с кученце,
бандит с маска да ограбва старица,
пияница да насилва плачеща жена,
нещастия тук, далече
живота той загърбил,
казал "Стига вече!",
и се самоубил.