5 июн. 2009 г., 20:35

Новата метла

829 0 0

Летя си през гората със новата метла.
А старата продадох. Не, не е шега.
Малко ми е мъчно, но ще мине и това.
Новата е страшна - лети дори сама.

Има си спирачки, и даже климатик,
и по-малко харчи, пък повече лети.
И тази е червена. Какво от туй, късмет.
И вещицата смела я кара най-отпред.

В началото бе смешно - тъй както си летя,
угасва ми и скоростно се насочи към земя.
Друг път май магията съм малко ускорила
и едва успях да спра преди да съм се придъбила.

Но вече карам смело, маневри правя резки,
и магиите улучвам ги вече все без грешки.
Само се надявам да не се поврежда скоро -
телепортациите зарязах ги, откакто бях в затвора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Савкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...