29 июн. 2017 г., 16:24

Нови обувки

582 0 0

Моля те не прекалявай
с моето търпение!
Стъпките ми проследявай,
но без направления.

Може да съм нестандартна,
странна и трънлива,
Ала с поглед леопарден
твоя ум изпивам.

С токчетата си танцувам
аз по твойте нерви,
Щом на твоя се преструвам,
ама със резерви.

Казваш твоят край е близо –
аз го приближавам,
Връзката ни все е в криза,
но пробита плава.

Явно нещо в нея струва
да се продължава  –
Ти говориш  – аз не чувам,
но пък с теб оставам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Гулериа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...