29 июн. 2017 г., 16:24

Нови обувки

579 0 0

Моля те не прекалявай
с моето търпение!
Стъпките ми проследявай,
но без направления.

Може да съм нестандартна,
странна и трънлива,
Ала с поглед леопарден
твоя ум изпивам.

С токчетата си танцувам
аз по твойте нерви,
Щом на твоя се преструвам,
ама със резерви.

Казваш твоят край е близо –
аз го приближавам,
Връзката ни все е в криза,
но пробита плава.

Явно нещо в нея струва
да се продължава  –
Ти говориш  – аз не чувам,
но пък с теб оставам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Гулериа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...