29.06.2017 г., 16:24

Нови обувки

578 0 0

Моля те не прекалявай
с моето търпение!
Стъпките ми проследявай,
но без направления.

Може да съм нестандартна,
странна и трънлива,
Ала с поглед леопарден
твоя ум изпивам.

С токчетата си танцувам
аз по твойте нерви,
Щом на твоя се преструвам,
ама със резерви.

Казваш твоят край е близо –
аз го приближавам,
Връзката ни все е в криза,
но пробита плава.

Явно нещо в нея струва
да се продължава  –
Ти говориш  – аз не чувам,
но пък с теб оставам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...