13 сент. 2014 г., 20:26

Нови светове сънувам

419 0 4

Във времето се разпилях,

защото имах много цели.

От стресове се разболях,

че и от мъки в мене спрели.

 

В жена си целия се влях.

Сърцето на децата дадох.

И насред пътя аз не спрях...

Дори във стих се аз раздадох.

 

Сега във себе си реших

да се разходя във простора.

Във дните си се аз теших,

че се познавах с много хора.

 

И ето вече аз разкрих,

че време е да се сбогувам.

Защото във съня открих,

че нови светове сънувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, Приятели, за коментариите и за оценката!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Хареса ми финалът, но ми хареса и как си положил себе си в наистина стойностни неща! Една поезия за живота...
  • Много ми допадна, Никола - изведнъж се почувствах в собствени води!
    Смело навлизай в сънуваните нови светове!
    Дерзай и побеждавай!Поздравявам те!
  • "Сега във себе си реших
    да се разходя във простора."
    !!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...