13 сент. 2014 г., 20:26

Нови светове сънувам

418 0 4

Във времето се разпилях,

защото имах много цели.

От стресове се разболях,

че и от мъки в мене спрели.

 

В жена си целия се влях.

Сърцето на децата дадох.

И насред пътя аз не спрях...

Дори във стих се аз раздадох.

 

Сега във себе си реших

да се разходя във простора.

Във дните си се аз теших,

че се познавах с много хора.

 

И ето вече аз разкрих,

че време е да се сбогувам.

Защото във съня открих,

че нови светове сънувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, Приятели, за коментариите и за оценката!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Хареса ми финалът, но ми хареса и как си положил себе си в наистина стойностни неща! Една поезия за живота...
  • Много ми допадна, Никола - изведнъж се почувствах в собствени води!
    Смело навлизай в сънуваните нови светове!
    Дерзай и побеждавай!Поздравявам те!
  • "Сега във себе си реших
    да се разходя във простора."
    !!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...