13 sept 2014, 20:26

Нови светове сънувам

  Poesía » Otra
420 0 4

Във времето се разпилях,

защото имах много цели.

От стресове се разболях,

че и от мъки в мене спрели.

 

В жена си целия се влях.

Сърцето на децата дадох.

И насред пътя аз не спрях...

Дори във стих се аз раздадох.

 

Сега във себе си реших

да се разходя във простора.

Във дните си се аз теших,

че се познавах с много хора.

 

И ето вече аз разкрих,

че време е да се сбогувам.

Защото във съня открих,

че нови светове сънувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Приятели, за коментариите и за оценката!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Хареса ми финалът, но ми хареса и как си положил себе си в наистина стойностни неща! Една поезия за живота...
  • Много ми допадна, Никола - изведнъж се почувствах в собствени води!
    Смело навлизай в сънуваните нови светове!
    Дерзай и побеждавай!Поздравявам те!
  • "Сега във себе си реших
    да се разходя във простора."
    !!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...