13 sept 2014, 20:26

Нови светове сънувам

  Poesía » Otra
421 0 4

Във времето се разпилях,

защото имах много цели.

От стресове се разболях,

че и от мъки в мене спрели.

 

В жена си целия се влях.

Сърцето на децата дадох.

И насред пътя аз не спрях...

Дори във стих се аз раздадох.

 

Сега във себе си реших

да се разходя във простора.

Във дните си се аз теших,

че се познавах с много хора.

 

И ето вече аз разкрих,

че време е да се сбогувам.

Защото във съня открих,

че нови светове сънувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Приятели, за коментариите и за оценката!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Хареса ми финалът, но ми хареса и как си положил себе си в наистина стойностни неща! Една поезия за живота...
  • Много ми допадна, Никола - изведнъж се почувствах в собствени води!
    Смело навлизай в сънуваните нови светове!
    Дерзай и побеждавай!Поздравявам те!
  • "Сега във себе си реших
    да се разходя във простора."
    !!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...