13.09.2014 г., 20:26

Нови светове сънувам

417 0 4

Във времето се разпилях,

защото имах много цели.

От стресове се разболях,

че и от мъки в мене спрели.

 

В жена си целия се влях.

Сърцето на децата дадох.

И насред пътя аз не спрях...

Дори във стих се аз раздадох.

 

Сега във себе си реших

да се разходя във простора.

Във дните си се аз теших,

че се познавах с много хора.

 

И ето вече аз разкрих,

че време е да се сбогувам.

Защото във съня открих,

че нови светове сънувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Приятели, за коментариите и за оценката!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Хареса ми финалът, но ми хареса и как си положил себе си в наистина стойностни неща! Една поезия за живота...
  • Много ми допадна, Никола - изведнъж се почувствах в собствени води!
    Смело навлизай в сънуваните нови светове!
    Дерзай и побеждавай!Поздравявам те!
  • "Сега във себе си реших
    да се разходя във простора."
    !!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...