Във времето се разпилях,
защото имах много цели.
От стресове се разболях,
че и от мъки в мене спрели.
В жена си целия се влях.
Сърцето на децата дадох.
И насред пътя аз не спрях...
Дори във стих се аз раздадох.
Сега във себе си реших
да се разходя във простора.
Във дните си се аз теших,
че се познавах с много хора.
И ето вече аз разкрих,
че време е да се сбогувам.
Защото във съня открих,
че нови светове сънувам.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
