Какво да мислиш, всичко е измислено!
Лъжата в истината я втъкават.
От сутринта, забързано и хрисимо,
като росна китка ти я дават.
Подстригана грижливо, ароматна.
Акъла да ти грабне и окото.
За да не видиш, че "морето" - блато,
че дяволът е с дрехата на Бога.
Приятелю!
"Бъди какъвто искаш!
Прави каквото щеш!
Светът е твой!.."
Така го врътнат! И лъжата плисва
на толкова езици.
Като гной.
Приятелю, закривам си лицето.
Не от страх, от срам, че сме били.
Сърцето, заболява ме сърцето.
Но то, затуй сърце - за да боли!
© Райчо Русев Все права защищены