28 мая 2010 г., 22:20

Новите дувари

1.3K 0 0

И после, помня, въздухът се счупи.

Поряза ме. Но вътре ме болеше.

Ти толкоз, толкоз евтино ме купи

с една история. А вън валеше.

 

Не зная, може би ще има пролет,

но наш′та есен няма да се върне.

Ти беше всичко. И земя, и полет.

А днес той няма да прегърне.

 

Полетата отново ще ги има.

Отново там ще се възражда любовта.

Но в душата ми се стеле зима

и скърца незатворена врата.

 

Аз имам всичко. Пълните хамбари.

Но прозорецът прерязва ми очите.

Високи са, високи новите дувари.

Те скриват слънцето, дори звездите...

 

И трябват ми ръцете ти, които не докоснах.

И трябват ми очите ти, които не видях.

И трябва ми да бъда пак на косъм

от най-смъртния и най-прекрасен грях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...