И после, помня, въздухът се счупи.
Поряза ме. Но вътре ме болеше.
Ти толкоз, толкоз евтино ме купи
с една история. А вън валеше.
Не зная, може би ще има пролет,
но наш′та есен няма да се върне.
Ти беше всичко. И земя, и полет.
А днес той няма да прегърне.
Полетата отново ще ги има.
Отново там ще се възражда любовта.
Но в душата ми се стеле зима
и скърца незатворена врата. ...