28 may 2010, 22:20

Новите дувари

  Poesía
1.3K 0 0

И после, помня, въздухът се счупи.

Поряза ме. Но вътре ме болеше.

Ти толкоз, толкоз евтино ме купи

с една история. А вън валеше.

 

Не зная, може би ще има пролет,

но наш′та есен няма да се върне.

Ти беше всичко. И земя, и полет.

А днес той няма да прегърне.

 

Полетата отново ще ги има.

Отново там ще се възражда любовта.

Но в душата ми се стеле зима

и скърца незатворена врата.

 

Аз имам всичко. Пълните хамбари.

Но прозорецът прерязва ми очите.

Високи са, високи новите дувари.

Те скриват слънцето, дори звездите...

 

И трябват ми ръцете ти, които не докоснах.

И трябват ми очите ти, които не видях.

И трябва ми да бъда пак на косъм

от най-смъртния и най-прекрасен грях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...