20 июл. 2020 г., 16:26

Новият паметник на Вазов

1.6K 5 9

До парка приближих – в зеленина

аз знаех, че ще зърна образ снажен.

Там пълно беше с тръпнеща тълпа,

признателност синовна да изкаже.

 

Един е Патриархът ни велик,

словата му – от тук, до хоризонта.

В ума ми сякаш чувах адски вик

от тежките сражения на фронта.

 

Описал бе съдбата на народ,

във стихове и разкази, в романи.

Със фразите му съм безумно горд –

лекува незарасналите рани.

 

И в мене вечно думите кънтят –

със песни е душата ми пропита.

Сега е юли, чувствам се богат,

родил се бе и радостта изпитах!

 

09.07.2020, По случай откриването на паметник на Иван Вазов в гр. Сливница

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Пепи, Георги, Ники, Ели, Краси, Марианка, Иван, Деа, Данида, Доре! Един от колосите на българската книжовност! Поклон!
  • Феномен на думите! С паметник или не - той е в сърцата на будните.
  • Поздравления!
  • Поздравления и от мен, Дани! Неговите романи и "Епопея на забравените" завинаги ще останат в сърцата на тези, които обичат България! Любим поет!
  • Има и с какво да се гордеем. Поздравления за стиха, Дани!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...