20 jul 2020, 16:26

Новият паметник на Вазов

  Poesía
1.6K 5 9

До парка приближих – в зеленина

аз знаех, че ще зърна образ снажен.

Там пълно беше с тръпнеща тълпа,

признателност синовна да изкаже.

 

Един е Патриархът ни велик,

словата му – от тук, до хоризонта.

В ума ми сякаш чувах адски вик

от тежките сражения на фронта.

 

Описал бе съдбата на народ,

във стихове и разкази, в романи.

Със фразите му съм безумно горд –

лекува незарасналите рани.

 

И в мене вечно думите кънтят –

със песни е душата ми пропита.

Сега е юли, чувствам се богат,

родил се бе и радостта изпитах!

 

09.07.2020, По случай откриването на паметник на Иван Вазов в гр. Сливница

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Пепи, Георги, Ники, Ели, Краси, Марианка, Иван, Деа, Данида, Доре! Един от колосите на българската книжовност! Поклон!
  • Феномен на думите! С паметник или не - той е в сърцата на будните.
  • Поздравления!
  • Поздравления и от мен, Дани! Неговите романи и "Епопея на забравените" завинаги ще останат в сърцата на тези, които обичат България! Любим поет!
  • Има и с какво да се гордеем. Поздравления за стиха, Дани!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...