20.07.2020 г., 16:26

Новият паметник на Вазов

1.6K 5 9

До парка приближих – в зеленина

аз знаех, че ще зърна образ снажен.

Там пълно беше с тръпнеща тълпа,

признателност синовна да изкаже.

 

Един е Патриархът ни велик,

словата му – от тук, до хоризонта.

В ума ми сякаш чувах адски вик

от тежките сражения на фронта.

 

Описал бе съдбата на народ,

във стихове и разкази, в романи.

Със фразите му съм безумно горд –

лекува незарасналите рани.

 

И в мене вечно думите кънтят –

със песни е душата ми пропита.

Сега е юли, чувствам се богат,

родил се бе и радостта изпитах!

 

09.07.2020, По случай откриването на паметник на Иван Вазов в гр. Сливница

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Пепи, Георги, Ники, Ели, Краси, Марианка, Иван, Деа, Данида, Доре! Един от колосите на българската книжовност! Поклон!
  • Феномен на думите! С паметник или не - той е в сърцата на будните.
  • Поздравления!
  • Поздравления и от мен, Дани! Неговите романи и "Епопея на забравените" завинаги ще останат в сърцата на тези, които обичат България! Любим поет!
  • Има и с какво да се гордеем. Поздравления за стиха, Дани!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....