Новолуние
НОВОЛУНИЕ
Омърлушена е бялата Луна.
Крайчецът ù гризнало е Слънцето,
прегладняло за това парче земя,
от лунната ù гръд откъснато.
Сега се чувствам като нея,
с пригризано от болка тяло.
Наранена се опитвам да живея,
все едно, че съм си цяла.
Така гризе ме нощ след ден животьт.
Тялото ми намалява бавно.
Скоро ще се скрия от лицето на Земята
и небето ще остане празно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Стефанова Все права защищены
