Новолуние
НОВОЛУНИЕ
Омърлушена е бялата Луна.
Крайчецът ù гризнало е Слънцето,
прегладняло за това парче земя,
от лунната ù гръд откъснато.
Сега се чувствам като нея,
с пригризано от болка тяло.
Наранена се опитвам да живея,
все едно, че съм си цяла.
Така гризе ме нощ след ден животьт.
Тялото ми намалява бавно.
Скоро ще се скрия от лицето на Земята
и небето ще остане празно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стефанова Всички права запазени
