Новолуние

12 dic 2009, 0:00

Poesía » Otra

457 0 8

НОВОЛУНИЕ

Омърлушена е бялата Луна.

Крайчецът ù гризнало е Слънцето,

прегладняло за това парче земя,

от лунната ù гръд откъснато.

Сега се чувствам като нея,

с пригризано от болка тяло.

Наранена се опитвам да живея,

все едно, че съм си цяла.

Така гризе ме нощ след ден животьт.

Тялото ми намалява бавно.

Скоро ще се скрия от лицето на Земята

и небето ще остане празно.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

alistef (Албена Стефанова)

2009-12-15T07:48:23+02:00

благодаря
veesii70 (Веселка Стойнева)

2009-12-15T07:38:26+02:00

Раните ни каляват и ни правят по-силни.А щом пишеш силно - значи си силна!!!Пиши!!!Поздравления!!!
alistef (Албена Стефанова)

2009-12-12T20:57:29+02:00

благодаря.
miley8cyrus (Теодора Андреева)

2009-12-12T19:27:34+02:00

Сега се чувствам като нея,
с пригризано от болка тяло.
Наранена се опитвам да живея,
все едно, че съм си цяла.
Добър стих Браво! 6 от мен
kotel (Мариана Вълкова)

2009-12-12T18:44:15+02:00

Поздрав и от мен!Май навсякъде е побеляло...Нека е светло в душата ти!
posh` (Таня Атанасова)

2009-12-12T17:59:13+02:00

Поздрави!
Karaman (Сириус Надежда)

2009-12-12T00:12:13+02:00

Поздрав!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-12T00:10:42+02:00

"Наранена се опитвам да живея,
все едно, че съм си цяла"
Чудесен стих, Албена!