НОВОЛУНИЕ
Омърлушена е бялата Луна.
Крайчецът ù гризнало е Слънцето,
прегладняло за това парче земя,
от лунната ù гръд откъснато.
Сега се чувствам като нея,
с пригризано от болка тяло.
Наранена се опитвам да живея,
все едно, че съм си цяла.
Така гризе ме нощ след ден животьт.
Тялото ми намалява бавно.
Скоро ще се скрия от лицето на Земята
и небето ще остане празно.
© Албена Стефанова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
