Dec 12, 2009, 12:00 AM

Новолуние 

  Poetry » Other
506 0 8
НОВОЛУНИЕ
Омърлушена е бялата Луна.
Крайчецът ù гризнало е Слънцето,
прегладняло за това парче земя,
от лунната ù гръд откъснато.
Сега се чувствам като нея,
с пригризано от болка тяло.
Наранена се опитвам да живея,
все едно, че съм си цяла.
Така гризе ме нощ след ден животьт.
Тялото ми намалява бавно.
Скоро ще се скрия от лицето на Земята ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??