Dec 12, 2009, 12:00 AM

Новолуние

  Poetry » Other
610 0 8

НОВОЛУНИЕ

 

Омърлушена е бялата Луна.

Крайчецът ù гризнало е Слънцето,

прегладняло за това парче земя,

от лунната ù гръд откъснато.

 

Сега се чувствам като нея,

с пригризано от болка тяло.

Наранена се опитвам да живея,

все едно, че съм си цяла.

 

Така гризе ме нощ след ден животьт.

Тялото ми намалява бавно.

Скоро ще се скрия от лицето на Земята

и небето ще остане празно.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...