12 янв. 2008 г., 11:12

Нужда

768 0 11

 

 

 

Светло е,

а бурята прозира

през небе и облаци сънливи.

Рано е,

а душата ми напира

за бягство във пространства живи.

...

 

Тъжно е,

когато няма под дъгата звук от смях.

Нужно е

малко повече от този груб, безчувствен свят...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Максин(Ти де), само не разбрах какво по-различно каза...с попра-авката си, но както и да е. Да, ако ти беше го написала можеше да звучи и така...но май аз бях автора. Идеята или се разбира, или не.Една дума или сричка повече или по-малко не би помогнало в случая. А критиката или се обосновава, или не...да си пишем така бележки с молив отгоре върху вече сътвореното - няма смисъл. !Пусни нещо твое, пък да видим как ще е.

    Благодаря на всички онези, които оценяват Поезията със сърцето си!!!
    Трогвате ме невероятно, приятели


  • Колко си права само...

    " Нужно е
    малко повече от този груб, безчувствен свят...

    Чудесно е...Поезията ти е истинска.Душата ти усеща много...Браво!!!Много ми харесва всичко...
  • Тъжно е и,когато по дъгата има само сив цвятПоздравявам те за стиха,Венера!
  • Ох, светът е груб и безчовечен, вярно е, но ти можеш да го направиш красив и мечтателен. Имаш силата, имаш и поезията на твоя страна.
  • "Нужно е
    малко повече от този груб, безчувствен свят..."
    Права си и затова си го набавяме с поезия.
    Много ми хареса твоят стих!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...